Остелато 2018 - да се класираш в ТОП 32 на света

Участие на световното първенство по фидер през 2018. Как протече първенството през погледа на Борислав Благоев.

Тръгнахме в събота вечерта с много настроение и боен дух. Пътя беше дълъг и като се има предвид, че пътувахме през нощта с много почивки и неудобна дрямка докато не шофирам, на моменти и докато шофирам стигнахме след около 17 часа пребити от умора. На 100 километра преди Остелато пихме по едно кафе на един Аутогрил. Оказа се най - доброто кафе, което съм пил през живота си. В Остелато ни посрещнаха много мили, гостоприемни и работливи хора, с които Пепи успя да спазари сравнително изгодни условия за храна и нощувка, като се има предвид стандарта на Италия. Много съм доволен, че имаше хора от нашия отбор - въздържатели и имаше достатъчно бира за мен. Бяхме се договорили за две бири на ден на човек.

условия за храна и нощувка

Условията в къщата бяха много добри. Дворът беше уникално поддържан, красив и удобен. С Веселинов спахме в една стая. Използвам повода да му благодаря, че издържа мечешкия ми рев през нощта. Храната беше типично италианска с добро качество и количество.

аз и Ивката

Наближавайки края на първата вечер дойде време да приготвим захранката за първия тренировъчен ден. Със захранката основно се занимаваха Влади, Юри, Локала и Митко. Признавам си, че аз стоях по встрани за да не преча на хората, които разбират повече от мен. Юри успя да вкара малко паника, че нямаме достатъчно аромати, че сме избрали храна, която не познаваме, в резултат на което се сдобихме с аромати за 160 €, които в следствие не използвахме. Важно е в такива моменти да има повече бира, защото тя притъпява нервите ми и грам не ми пука.

Ето, че дойде дългоочакваната тренировка. Паднахме се в средата на секторите. Разделихме се на различни дистанции с два различни микса. На мен и на Влади ни се падна не лесната задача да ловим на 25 метра. Рибите, които излизаха бяха скимърси около 200-250 грама и бели рибки около 10-15 грама. В края на тренировката Митко успя да закачи шаран на два вредеваса с малка кука и повод 0.11. След около 50 минути борба се бяха събрали достатъчно хора за да има клипчета на няколко езика във фейсбук. Така приключи първия тренировъчен ден. Високи температури, още по висока влажност, комари на рояци и сравнително скромен улов. Имах 12-13 скимърса. Дойде информация, че белгийците в този ден имат по 10-15 платики от кило на горе.

Митака след събраните отбори на няколко нации

След първата тренировка и информация от разузнаването от страна на Локала и Сашо последва анализ, който наклони везните към дистанция 65 метра. Дистанцията се оказа непосилна за мен. В следващите два дни се измъчих да пробвам булети и дистанси. Половината не влизаха в петното, а 1/3 не стигнаха дистанцията. Въдиците, които носех бяха със 70 грама акция G-max Garbolino и не ми позволяваха комфортно замятане на тази дистанция. Ивайло Янков ми беше дал на заем две супер хевита на 4.20, но нито имах кошници за тях, нито изпитвах комфорт да го държа в ръцете си. Сашо се опита да ми даде малко напътствия, други колеги се посмяха през рамо. До София беше стигнала информация, че имам проблеми с дистанцията. Не знам кое е породило дори задоволство от този факт у продавач в магазина на Видракс.

Въпреки моите лични несгоди тренировките продължаваха, правихме експерименти с храната и живата стръв в нея, изпробвахме дистанции, куки. В петък риболова почти умря. Чух от Юри Анатолиев предложение, да заложим на риболов на бели рибки, защото има много, което направо ме ужаси. Във водоема имаше количества платики с тегло над килограм, безброй скимърси над 200 грама. В петък италианците тренираха на супер късо и ловяха скимърсчета по 20-30 грама, което съвсем ни обърка.

След тренировката

Тренировките свършиха, очакваше ни решителния ден. Бях си поставил за цел да се класирам в първата половина на класирането, всичко повече щеше да бъде успех за мен. В събота сутринта докато пиехме страхотно италианско кафе с Веселинов на двора Юри дойде при мен да ме пита дали се чувствам добре, дали може да ми помогне с нещо. Благодаря ти, Юри! Никой не е бил така загрижен за мен. Дано не е имало ирония във въпроса ти. Може би е била бащинска загриженост.

Събота е! Тръгваме! Каквото сабя покаже. Знаем си секторите, остава Сашо да изтегли жребия за бокс. Мисля, че се паднах в Б16. От ляво на мен руснак, младо момче. В секторите имаше по две места, на които можеше да се застане, иначе яко шавар. Трудно се виждаха секторите от шавара и разчитах основно на информация от Сашо, който в събота беше при мен. Реших да стартирам на дистанция 42 метра, където се чувствах комфортно и имах идеалното оборудване за такъв риболов. Отборната стратегия беше да се стартира на 65 метра, но реших да рискувам, на 65 не бях уверен. Реших, че ако не потръгне ще влезна на 65. Направих тежка с храна, като във всяка кошница редувах царевица, кълцан торен, кастер и умъртвен бял. Не повече от 6-7 кошници Халдорадо ХЛ. Свириха старта и на втората минута имах скимърс. След десет минути още един. След 40 минути ми влезе платика 1.5 килограма, като след нея риболова доста утихна. След около час и половина Сашо дойде, попита колко риба имам и след като му казах той възкликна.... Първи си в сектора. Оказа се, че в сектора няма никакъв риболов, въпреки, че не му повярвах на сто процента. Руснаците през цялото време крещяха по една радиостанция, че всичко е наред и всичко върви по план. Час преди края ги водех убедително и тогава плана им сработи. За час на руснака му влезнаха три едри платики и ми удвои резултата. Мисля, че прекалих с живата стръв и прехраних рибата, която не се хранеше много активно най-вече заради високите температури, плитката вода и липсата на кислород плюс атаката от 150 цопащи кошници.

Първи манш на световното

Не можех да повярвам, че след кантара се отказах трети в сектора, при положение, че последните два часа имах само два скимърса. Резултата беше аз трети, Юри осми, Влади и Митко 14-ти и Пепи 15-ти. Сбора на точките не беше малък, но шанса за по-добро класиране оставаше.

В неделя Сашо ми изтегли Е2, на Е7 беше Алън. Респектирах се. Локала беше при мен в този ден. След байт контрола беше забелязал, че отборите влизат с бедна храна омешана с глина. Аз след като имах спомен от предния ден, как рибата ме изостави след третия час реших да не прекалявам с живата стръв. Стартирах отново на 42 метра, но този път по-бедно с по-малко кълцан, като идеята беше след това да вкарвам по малко удавени пинки (6-7).След сигнала веднага имах риба. Първия час бяха осем, което не беше идеално лошо, но след това рибите започнаха да се разреждат. Втория час четири, третия две. Това ме срази, за час две риби. Реших да играя като предния ден, рисковано, но... за едрото. Накълцах един къпинг торен, малко кастер и на всяка кошница слагах по малко. Рибите започнаха да влизат. Локала ми каза, че Влади хваща на една пинка. Това работеше. Петия час вече имах публика, като последните пет минути имах два скимърса. В крайна сметка шести в сектора, Влади пети, Веселинов седми, Митко осми, Юри четиринайсти. Уникално хитри риби, невероятно силни емоции.

Специални благодарности на Пепи Вижъна, на Локала и на Сашо. Всичко, което преживях ще остави траен спомен в моето съзнание.

Всяка стотинка, която изхарчих си заслужаваше.