Tubertini feeder cup - Сегед 2017

Тази година тръгнах за Унгария с нагласата както да си изкарам 4 дни готин напрегнат риболов така и генерална тренировка преди старта на нашето първенство, в което тази година съм дебютант.

Тъй като буквално до предния ден началника ми правеше въртели, не бях се запасил нито със захранки, нито с адитиви.

Нямахме проблеми по пътя, а и това, че минахме през Белград, а не по околовръстното му, го съкрати драстично. Нямах и идея колко по-пряко е през центъра.

И така настаняване, пазаруване и други неотложни работи и рано в четвъртък сме на култовия вече канал.

Канала на Сегет

А ние сме си с настроение и си пием кафе.

По едно кафенце сутринта

Четвъртък:

Нареждаме се вляво почти в края на ивицата за тренировка. Пловдив майна се пласираха срещу първия пролив и там разузнаваха Валтерците.

Дъждът спря, но на негово място дойде вятъра.

Ураганен и кършеше клони от тополите и aко не беше в гръб тренировката щеше да се окепези.

Аз си пецам на две петна - вътрешното на тапите, външното на 18 м.

Направил съм и две захранки. Едната с подчертано рибен привкус на Марош + останки от пакет Динамит Халибут и Динамит нещо си пак с риба.

Другата беше ВДЕ супер мач + ВДЕ турбоблек + ТТХ и аромат ягода.

Започнах с плетено влакно, но веднага го замених с моно при първата скъсана кука от риба.

Вдясно Веселинов си ги подкара хайванчетата на царевица и си ги ловеше доста читаво. Аз продължавам да ги кинем (поводите). Ползвах Ксило за протокола.

Вятъра още се усили и вече кълвaнета и треперене бяха еднакви и допреди докато си ловях някоя каракуда и платика, сега вече не можех да ги усетя. Стигнах дотам, че изправих върха и сложих пръста на влакното.

Изводи пак си направих за деня и те бяха, че шарана е много по активен от предните години, но сега е вече доста по-едър. Преди две години дърпахме шарани по 700 гр. средно и тук-таме някой по дърт, сега бяха средно 1,5 кг, но пак си искаше дребни куки и тънки влакна. Другия извод е, че няма да може да се избива с платики и дребосък, а трябва да се науча да ловя шаран.

Петък:

Цялата група се нареждаме срещу пролива благодарение на Мариян и Джими, които рано рано бяха на позиция. Аз съм тапа между нашите и Валтерланд.

Аз определено нищо не можах да разузная от унгарците, понеже те не ловяха.

Целия отбор не хванаха кой знае колко риба, а едра още по-малко.

Аз продължих да настоявам за шаран, но цял ден нямах и един. Само платики, каракуди и някое соме.

Тези риби добре можеше да се завъртят с по фини линии и монтажи и подходяща храна, но едва ли щяха да донесат успех на някой.

Вечерта бях си взел качествен повод. Храната беше останалата от предния ден, беше прекалено черна, което не ме кефеше много. Дъното, а и водата са доста по кафяви, дори бият на русо. Хайде още един извод за мислене.

Шарани се ловяха на всякаква дистанция според колегите. Вечерта в магазина купувам два пакета жълт Голдпро и два пакета ВДЕ базик микс карп. Както и течен скопекс на Баиттех. Забърквам следния микс - 1 голдпро, 1 базик микс карп, 0,5 супермач и 0,5 турбоблек, 300 гр. ТТХ

Разбърквам с половин бутилка Скопекс. Получава се светлокафява храна.

Събота: Първи кръг.

Вземам си поръчаната стръв, регистрирам се и чакаме жребия.

Минута мълчание, не знам за какво, редовно пояснение на регламента и почваме по азбучен ред.

След Благо съм аз. Дръпвам номер 38 и газ натам. Започвам приготовленията и гледам вляво пристига Габор Шипош от отбора на Халдорадо.  Викам айде поне си имам песмейкър да ми определя темпото.

Вдясно румънец моя възраст. Не си го спомням от другите участия.

Все бързам и все не ми достига време м...а му. Сигнала за тежка вече звучи, а аз още си навивам дистанцията на въдиците.

Избирам да ловя на 20-те метра и захранвам с малка хранилка, да не стресирам рибите на петното.

Стръвта ми беше бял от трите цвята, пинки, царевица, торен и вердевас. В захранката добавих половин кило фуил.

Старт и чакам. Веднага платика. После соме. Вдясно румънеца вече вади шаран, а след минута и Габор.

Викам си кураж и грабвам ножицата. Всички добавки в храната минаваха през кълцане.

Халдорадеца закача още един шаран и докато го вади и на мен ми сгъва. Засичам и пръта ми тръгва навътре и ааамда отклипсвам и рибата се задържа. После обръща и почвам ваденето.

В един момент гледам на унгареца  шарана идва при моя. Викам му на оня „Проблем“ и той се стъписа. Еле ги разделихме и като му викам о.к. и се отпусна. Всеки си извади рибата. Моя беше 2+ кг.

Продължавам си на „мартеничка“, както ми заработи и пак сгъване. Засичам и пак тежко. Супер. Да, ама вадя рибата без много съпротива. Каракуда. После още една по дребна.

Да, ма румънеца дърпа само тупалки. Бърка между шамандурите и как не закача във въжета не ми е ясно. Аз няколко дребни каракуди и платики и пак шаран кило и канче.

Шипош нещо забави темпото и взе да се суети. Сменяше дистанция, ту на моята, ту на шкарпа, ту на шамандурите. Викам си този се оака.

Я викам да му дръпна останалите риби и наших пак 10 хранилки храна гарнирана с всякакви кълцани мръвки, с гарнитура салата от царевица. Продължавам да вадя каракуди, но шарани няма. Докато румънеца вече ме води яко само със хайванчета.

На далече настрани също се бърка с кепове.

Аз закачам пак шаран, но в края на петното и си викам, че са по периферията.

Габор си бърка вече в носа. 

Хехе значи си бил лесен. Аз минавам на спокоен режим. Румънеца ми отлепи, него не мога да го гоня. Надявам се само да ми влезнат по гъсти и едри. Затова махнах средната хранилка от захранвачката и закачих голяма, малко под максимално позволената. Дохранвам порядъчно, но времето същевременно е напекло и рибите стават мързеливи.

Та с последното дохранване си отрязах главата.

Рибата все повече ми намаля, като в последния час вече нямах улов. Румънеца пак вади едро. Не са му гъсти, но пък няма и гелета. Само предпоследния му  си замина.

Аз вече се ядосвам че не избрах шамандурите. но вече е късно за каквото и да е.

Край на първи кръг.

Добро представяне в Сегет

Неделя:

Храната съм я забъркал от вечерта, същата като от първи кръг.

На жребия тегля номер 37. При 38 от предния ден направо. Е поне не съм на едно и също, като от първата година. Еми жребий. Добър лош това е. Дълго се чудих на коя дистанция да заложа. Мразя да играя на две петна. Чудих се, драсках дъното, нищо фрапиращо долу. На канала винаги рибата е идвала наблизо втория ден. Ми продължавам на 20 метра пък каквото дойде.

Съседите около мен двама унгарци от отбора на Карпзум. Дясния още тийнейджър. Имат си и рънър с колело. Тук май ще ми правят преса.

Подреждам сергията. Тежка захранка. Решил съм повечето храна да я вкарам в началото и после да не дохранвам.

Ползвам голямата кошница. Този ден не бях вложил фуила в захранката, а в разделителя го добавях при зареждане, за да контролирам храненето. Това поне бях уцелил при толкова пасивни риби за деня. Това се разбра в последствие.

Предния ден не бях кълцал много торен, но сега повече да събера карасите. Царевицата по-леко я ползвах.

Стартираме и на втората минута вадя платика. Продължавам на две линки, платика пак. Слагам мартеничка - каракуда. Тези ги диря. Отляво кепват шаран. И двамата съседи ловят пак на тапите.

Е ми лош избор на дистанция съм направил. Как пък четири дни не излезе от коридорите тази гад. 

Вземам другия фидер и започвам да ловя и аз на коридорите, но нямам сторване 20 мин. Връщам се на петното, има риба и си лова нормално, мешано. Повече каракуди и по някоя платика и дори морунаж.

Чакам си бонуси но няма. Към 12 стана вече доста топло и тихо и риболова се разреди. Аз разредих добавките и продължих с повече чиста храна. На няколко пъти слагах на куката царевица, но само отделни нервни почуквания, явно не е шаран. Последния път резнах царевицата наполовина и затапих с бял. Падна се леко вдясно от петното и веднага последва сгъване. Първия шаран го извадих лесно. Не беше повече от 1,5 кг. Но си останах до края с него. Настоявах на царевицата, но не. Към края рибите тотално отказаха при мен. Левия участник ловеше само шаран на тапите. Редки, но едри. За манша извади 5-6 и изтърва един. Той излезе първи . Това според мен не е фидер риболов, а шаранджийски. Нашиваш захранката в началото, меташ и чакаш. Може и половин час, но накрая те лепи шарана. Защо нямаше по активен дребосък да му кажа къде спят силвърите. А пък може и да е имало…

Това е от мен. Стръв, храна и такъм, всичко като от първи кръг.

 

Автор: Даниел Велков